Добавена на: 2021-12-16

Асим Адемов: “По новата ОСП 2021-2027 България се очаква да получи около 8 млрд. евро”

Без сближаване на плащанията фермерите от „новите“ държави членки (присъединили се към ЕС след 2004 г.) ще продължат да бъдат в по-неравностойно положение спрямо колегите си от другите държави, вкл. по отношение постигането на високите екологични цели на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Интервю на NivaBG.com с Асим Адемов, член на европейския парламент (ЕП) за обхвата и бюджета на новата Обща селскостопанска политика, последствията и мерките, взети от ЕП и “зелената сделка”.

Г-н Адемов, кои са най-важните поуки, които си извадихме от Ковид кризата?

2020 година мина под знака на Ковид-19 и постави пред огромно изпитание цялата верига на доставки и продоволствената сигурност на ЕС. Считам, че Европейският съюз реагира бързо и своевременно, недопускайки здравната криза да се превърне в продоволствена такава.

Всички помним паниката в самото начало на кризата и презапасяването с продукти от първа необходимост. Щандовете с консерви, макаронени изделия, тоалетна хартия и т.н. останаха празни. Инстинктът за оцеляване в моменти на криза изведе на преден план ролята на земеделието и производството на храни.

Тази криза показа на първо място колко е важна продоволствената сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските производители и работещите в хранително-вкусовия сектор. Кризата изведе на преден план и уязвимото положение на сезонните работници, които най-често отиват да работят в Западна Европа (Германия, Франция, Италия, Великобритания) и за съжаление често се сблъскват с неравностойни условия на труд и липса на здравно и социално осигуряване в държавата, в която временно пребивават.
За в бъдеще, като анализираме научените уроци от тази криза, трябва да мислим в посока устойчивост – да засилим многообразието на произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от внос и транспорт (3 милиарда тона селскостопански продукти се транспортират всяка година) и да бъдем по-близо до местните пазари. Необходимо е да се скъси разстоянието от фермата до трапезата. По този начин, не само ще отговорим на очакванията на потребителите, но и по-лесно ще постигнем целите на Зелената сделка и Стратегията от фермата до трапезата.

Бихте ли посочили за нашите читатели основните елементи на новата ОСП? След почти година интензивни междуинституционални преговори и три години след публикуване на предложението на Комисията, в ЕП гласувахме окончателно одобрения пакет по ОСП, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2023 г. Именно за да гарантираме плавен преход към новата ОСП и непрекъснатост на плащанията към фермерите, приехме и т.нар. Регламент за преходните правила за периода 2021-2022 г.

До кога ще продължи преходния период на ОСП? Пандемията COVID-19 предизвика допълнително забавяне на новата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и реформата на ОСП, което прави невъзможно прилагането на новите Стратегически планове от 1 януари 2021 г. Това наложи приемането на т.нар. преходни правила по ОСП, за да се осигури плавен преход от настоящия към следващия период на ОСП. По този начин се гарантира спокойствие за фермерите и безпроблемно продължаване на плащанията.

Очаква се този преходен период да обхване 2021 и 2022 г., което означава, че държавите членки ще продължат да прилагат старите правила, действащи в периода 2014-2020 г., до влизане в сила на стратегическия план.

Групата на ЕНП винаги е отстоявала и ще продължи да отстоява интересите на земеделските производители. Фермерите са първото и най-важно звено от веригата за доставка на храни – те са гарант за продоволствената ни сигурност, за качеството на произвежданата продукция, както и за доброто стопанисване на земята, тъй като са в непосредствена връзка с нея.

Новата ОСП, освен по-екологосъобразна, ще бъде гарант за икономическата и социална устойчивост на земеделските стопани и на селските райони. Фермерите са в основата на реформата на ОСП и трябва да бъдат справедливо възнаградени за труда си.

Успяхме ли да защитим националния интерес на България в преговорите по ОСП? Радвам се, че по темите от национален интерес в дебата по ОСП, българската делегация в ЕП остана обединена и работихме докрай за защитата им.

Изключително се радвам, че успяхме да защитим продължаването на преходната национална помощ с нова референтна година и на обвързаната подкрепа – два изключително важни инструмента, които частично компенсират по-ниските нива на подпомагане в държави като България и имат важен социален ефект в селските райони.

Как убедихте колегите си от по-големите страни за преходната национална помощ (ПНП)?
В тази връзка бих искал да подчертая успеха, който постигнахме със запазване действието на ПНП и през новия програмен период с нова актуална референтна година. Не беше никак лесно да убедим колегите, особено от по-големите страни, но с много усилия и преговори успяхме да постигнем този резултат, който е важен за нашите животновъди и тютюнопроизводители, особено имайки предвид, че субсидиите в ЕС не са изравнени и по този начин ще ги подпомогнем.

Беше ли постигнато съгласие за външна конвергенция (сближаване) на плащанията?
Изравняването на директните плащания (субсидиите) е важно условие да се гарантират равни условия за конкуренция между земеделските стопани в ЕС. Без сближаване на плащанията фермерите от „новите“ държави членки (присъединили се към ЕС след 2004 г.) ще продължат да бъдат в по-неравностойно положение спрямо колегите си от другите държави, вкл. по отношение постигането на високите екологични цели на ОСП. За съжаление предложението ни (на депутати от новите държави членки) за пълна външна конвергенция на плащанията не беше подкрепено в пленарна зала и остана текстът, предложен от Комисията – за поетапно намаляване на съществуващите разлики в заплащането на хектар до достигане на 90% от средната стойност на ЕС, която е около 219 евро/ха. Така в края на програмния период (2027 г.) България ще достигне 215 евро/ха, което отново е под средното за ЕС.

Поради липсата на пълна външна конвергенция на плащанията инструменти като ПНП и обвързаната подкрепа остават много важни за нас, тъй като частично компенсират по-ниските нива на подпомагане и имат важен социален ефект в селските райони. Те осигуряват подкрепа за уязвими сектори и земеделски стопани, които в противен случай са изправени пред риск от фалити.

Тази позиция бе защитена и на триалозите, въпреки противопоставянето на Комисията.

Каква роля изигра българското предложение за извънредната мярка Ковид 19? Като голям успех за България искам да отбележа още една мярка, която бе приета от ЕС по наша инициатива, т.нар. извънредна мярка COVID-19 за подкрепа на сектор „Земеделие“. В разгара на пандемията, през месец април, отправих предложение към комисаря по земеделие Януш Войчеховски за създаване на извънредна мярка COVID-19 от неизразходваните средства по Програмите за развитие на селските райони (ПРСР), по линия на която да може да се предоставя извънредна подкрепа на фермерите в отговор на пандемията от COVID-19. Предложението ми беше подкрепено от над 20 мои колеги от различните политически групи в ЕП и благодарение на съгласуваните действия с МЗХГ, и лично с министър Танева, инициативата на България получи подкрепа от всички държави членки. В резултат на тези усилия през юни в пленарна зала одобрихме промяната в Регламент 1305/2013, която позволи на държавите членки да ползват до 2% от неизразходваните средства по линия на ПРСР, т.е. около 6 млрд. евро за директна подкрепа на фермерите за справяне с последиците от пандемията в техните стопанства.

Благодарение на тази извънредна Ковид мярка българските земеделски стопани, малките и средни предприятия за първична преработка на земеделска продукция, както и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, имат достъп до финансов ресурс от близо 100 млн. лева, с които да компенсират загуби от пандемията.

Достатъчен ли ще бъде бюджетът на новата ОСП за постигане на нейните цели? Въпреки съкращенията на бюджета през годините, ОСП продължава да бъде втората най-голяма политика на ЕС (след Кохезионната) с дял 1/3 от МФР. През новия програмен период бюджетът на ОСП е 344 млрд. евро по постоянни цени (от които 259 млрд. за директни плащания и 78 млрд. евро за селски райони, към които се добавят 7,5 млрд. евро по линия на Плана за възстановяване, т.е. общо 85,5 млрд. евро по Втори стълб).

По новата ОСП 2021-2027 България се очаква да получи около 8 млрд. евро 7,8 (5,7 млрд. евро 5,6 директни плащания и 2,3 млрд. евро 2,2 по Втори стълб).

По линия на Плана за възстановяване и устойчивост (до 2026 г.) бяха планирани 445 млн. евро (872 млн. лева) за устойчиво селско стопанство като инвестициите ще бъдат насочени за подобряване на хидромелиоративната мрежа и за електронно земеделие.

През преходния период (2021-2022 г.) България ще разполага с над 880 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, от които 200 млн. евро са по линия на инструмента „Следващо поколение ЕС“.

Ще бъде ли даден приоритет на младите и малките стопани по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)? Въвеждането на задължително преразпределително плащане в полза на малките и семейните земеделски стопанства, както и допълнителната подкрепа за младите фермери, са необходима инвестиция в бъдещето на сектора.

Застаряване на населението в селските райони и в частност в земеделието е едно от големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС. Близо 1/3 от управителите на земеделски стопанства са на възраст над 65 години, а младите фермери са едва 6% от земеделското население. Затова една от целите на реформата на ОСП е именно да засили обновяване на поколенията в сектора и привличането на повече млади земеделски стопани.

В тази връзка отчитам като голям успех гласуваното от ЕП:

– значително увеличаване на средствата за млади фермери по линия на ОСП приехме най-малко 3% от пакета за директните плащания да се насочи към подкрепа за младите фермери

– 10 % задължително преразпределително плащане в полза на малките и семейните земеделски стопанства.

Едни от основните предизвикателства, пред които са изправени младите фермери остават: достъпа до кредити и земеделска земя, нуждата от обучения и консултантски услуги по предприемачество и управление на риска, както и при подготовката на проекти и бизнес планове. Новата ОСП се стреми да отговори на част от тези предизвикателства като поставя силен акцент върху обмена на знания чрез укрепване на системите за консултантски услуги, знания и иновации в областта на селското стопанство.

Как ще се отрази Зелената сделка върху конкурентността на европейския земеделски сектор спрямо трети страни?
В отговор на променените обществени очаквания, свързани с борбата с климатичните промени и опазването на околната среда, високите стандарти за качество на храните, здравето на потребителите, намаляване употребата на пестициди и хуманното отношение към животните, в предложението за новата ОСП присъства една по-засилена зелена архитектура в сравнение с настоящия програмен период. В бъдеще директните плащания ще бъдат още по-тясно обвързани с изпълнението на определени изисквания, свързани с климата и околната среда.

Земеделието и производството на храни играят важна роля за постигането на целите на Зелената сделка за намаляване на емисиите от парникови газове. Преходът към устойчиви продоволствени системи е заложен в стратегията „От фермата до трапезата“, в която са разписани конкретни цели по отношение на земеделието и производството на храни. До 2030 г. трябва да бъде намалено с 50% използването на пестициди, поне с 20% да се намалят изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа.

Критиките към Зелената сделка и високите екологични цели, които тя поставя пред селското стопанство, са най-често в посока, че това ще доведе до загуба на конкурентоспособност и до евтин внос на от трети страни. Нека да припомним, че ЕС е лидер в търговията със селскостопански продукти в световен мащаб. Европейските храни са търсени именно заради славата им като безопасни, качествени и устойчиво произведени.

Не трябва да подценяваме и силата на ЕС да проектира влияние чрез търговската си политика, както и политиката за развитие, и по този начин, чрез т.нар. „мека дипломация“ да налага по-високи и екологосъобразни стандарти на производство, както и да изисква справедливи вериги за доставка при спазване на човешките права (да няма експлоатация на труд, вкл. детски и социален дъмпинг). В тази връзка Комисията настоява за включване на отделна глава за „устойчивост“ в преговорите за нови търговски споразумения.

Отделно, новата администрация на Байдън пое отново по курса на Парижкото споразумение и обяви амбициозен План за климата (т.нар. „План Байдън“) в размер на 2 трилиона долара за борба с климатичните промени.

Така че не мисля, че Зелената сделка ще намали конкурентоспособността. Напротив, тя предлага нов модел на икономически растеж, основан на чисти технологии и цифровизация, който е в баланс с планетарните ни граници и не води до свръх-експлоатация на ресурси. Имаме ли изобщо друг шанс за оцеляване като човечество ако с общи сили не спрем глобалното затопляне и загубата на биоразнообразие?

Същевременно считам, че изпълнението на Зеления пакт трябва да бъде обвързан с реалистични срокове и постижими цели, а фермерите трябва да бъдат достатъчно добре финансово стимулирани, за да адаптират своите производства към новата реалност.

#nivabg.com