Добавена на: 2021-03-04

България ще харчи за земеделие 880 млн. евро за периода 2021-2022 г.

8 млрд. евро са предвидени за Общата селскостопанска политика /ОСП/ в ЕС в рамките на двегодишния преходен период 2021-2022 г. От тези средства над 880 млн. евро са за България, като 200 млн. евро са по плана на възстановяване от COVID-19. Това съобщи евродепутатът Асим Адемов по време на уебинар „Бъдещето на общата селскостопанска политика. Преходният период и реформата след 2022 г.“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.

Адемов, който е заместник-член на комисия AGRI, засегна темата що е то „активен фермер“ и как да се гарантира, че директните плащания ще достигат до реалните земеделски стопани. По думите му, чрез новата дефиниция, гласувана в Европейския парламент, целта е да се сложи край на порочни бизнес модели, чрез които европейски субсидии отиват в джоба на лица и свързани с тях фирми, които нямат нищо общо със земеделието.

Асим Адемов: Трябва да се спре раздробяването на стопанствата заради субсидии. С понятието ”активен фермер” се цели да се гарантира, че директните плащания ще достигнат най-вече до реалните ферми. Едни от основните теми в дебата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) са тавана на плащанията и понятието “активен фермер”. И двете трябва да ограничат порочните практики в земеделието.

Българският евродепутат припомни, че с понятието ”активен фермер” се цели да се гарантира, че директните плащания ще достигнат най-вече до реалните ферми. Освен това ЕП гласува таван на плащанията до 100 000 евро на стопанство.

Снежана Благова, пълномощен министър в специален комитет по селско стопанство в постоянното представителство на България в Брюксел, е категорична, че трябва да има плавен преход, без сътресения, и увери, че мерките по ОСП ще се прилагат както досега. Тя коментира, че за българското правителство е ключово по време на преходния период да се подпомагат земеделските производители.

„За нас е много важна конкурентоспособността на стопаните и много важен инструмент в тази посока е обвързаната подкрепа“, подчерта Благоева. Тя каза, че достъпът до финансиране и самите процедури могат да бъдат сложни, но се полагат усилия да направи процедурите за кандидатстване по-опростени.

В уебинара участва и Елси Катайнен, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на ЕП и докладчик по преходните правила на земеделската политика на ЕС. Тя не можа да отговори на въпроса кога точно ще има изравняване на субсидиите между българските фермери и тези от по-старите страни членки, нито кой ще упражнява контрол върху стратегическите национални планове на всяка държава, членка на ЕС.

Направи прогноза, че преговорите по новата ОСП трябва да приключат до края на юни, а в тази връзка е важно да бъдат в срок и подробно разработените от правителствата 5-годишни планове за националните цели и приоритети в областта на селското стопанство.

#вестник „Марица“.